Български традиции на работещите с дърво занаятчии

Българските дърводелци и занаятчии, работещи с дърво, имат богата традиция, част от която е запазена от времето на Възраждането и още по-старите славянски вярвания. Техният труд е бил смятан за не просто занаят, а свещено майсторство, защото дървото е „жив материал“, свързан със земята, гората и старите богове.

Ето най-интересните и специални традиции на българските дърводелци:

1. "Дървото живее" – изборът на материал е ритуал

Майсторът не отсича първото попаднало дърво. Той:

• обикаля гората тихо,

• допира ръка до ствола,

• „слуша“ дали дървото е здраво,

• избира дърво, което е израснало на открито и без болести.

Често дърводелецът казвал:„Не аз избирам дървото – то избира мен.“

Вярвало се е, че ако дървото е отсечено неправилно, в къщата ще има лоша енергия.

2. Сечене само при определена луна

Често дървото се сече:

• при намаляваща луна, за да не „работи“ и да е по-устойчиво,

• през зимата, когато соковете са най-малко.

Това е важало за греди, дюшемета, покривни конструкции и подови настилки.

3. Първата греда – „присаждане на душа“

Когато дърводелецът поставя първата греда в нова къща:

• прави кръст с нож

• изрича кратка благословия

• често пъхва монета, хляб, зърно или вълна под нея

Това се е наричало „присаждане на душа на дома“ – за здраве и сила.

4. Почит към инструментите

Инструментите на дърводелеца били почти свещени.

Традиции:

• не се стъпва върху брадва или трион

• не се оставят инструментите на земята „да не се обидят“

• не се дават без да се „плати“ символично (дори една троха), иначе се губи майсторлъкът

Майсторите казвали:„Инструментът носи ръката.“

5. Майсторски подпис – скрит знак

Българските дърводелци често оставяли „подпис“:

• резка,

• символ,

• малка дърворезбаскрита под греда, вътре в мебел или в под.

Това е било техният начин да оставят „част от себе си“ в работата.

6. Предаване на занаята от баща на син

Занаятът се е предавал само на:

• син

• племенник

• много рядко външен ученик, ако е показал изключителна почтеност

Вярвало се е, че майсторлъкът се „краде“ с очи – затова се е учило с гледане и повторение, а не с говорене.

7. Пазене от зли сили

Преди започване на ново изделие, майсторът:

• поглаждал дървото три пъти,

• казвал „да е спорна работата“,

• правел малък кръст с острието върху материала.

В Родопите дори пръскали гредите с вода, в която е лежала билка – за „усмиряване“.

8. Дърворезбата като магия

Българските дърворезбари – особено от Трявна и Чипровци – използвали символи за:

• плодородие

• дълголетие

• защита

• хармония

Спирали, слънца, лозници и змейове се считали за талисмани, които „пазят дома“.

9. Денят на Св. Сава (5 декември) – закрилник на дърводелците

Смятало се е, че Св. Сава пази:

• дърводелци

• дюлгери

• строители

• резбари

На този ден майсторите не започвали нова работа.